Постинг
23.05.2010 13:57 -
Обербауер
Автор: melanipe
Категория: Забавление
Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2010 13:58
Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.05.2010 13:58
Йозеф Себастиян Обербауер е български живописец с австрийски произход. Роден е на 03.10.1853 година в Санкт Леонхард – Австрия и умира на 14.04.1926 година в София. Първоначално учи в родния си град, а завършва гимназия в Инсбрук.[1] Следва строително инженерство в Грац по настояване на баща си[2]. След смъртта му прекъсва следването си и постъпва в Художествената академия, където учи рисуване в продължение на две години. Отново прекъсва и учителствува известно време. Въпреки, че повече не се завръща в Академията Обербауер вече се е изявил като художник – общината на Грац купува негови акварели[3].
В 1879 година идва в България и е назначен като техник в отдел “Кадастър” към Софийската община. След това постъпва на работа в Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища[4]. Поради съкращение на щата напуска и се връща в общината, където работи до края на живота си[5].
Обербауер създава много акварелни рисунки и рисунки с перо из България – градски улици и площади, пейзажи, изгледи на градове и села, стари български църкви и манастири, римски развалини и живописни реконструкции на древни паметници. Негови творби са : “Изглед на София с часовниковата кула”, “Самоковски мост” (1894 г.), “Скотобойната в София” (1893 г.), “Черната джамия” (1893 г.), “Софийска улица”, “Изглед от София” (1907 г.), “Древната стена на Сердика”, “Чифте баня в Кюстендил” (1908 г.) и др. Създава също така и битови сцени из живота на българското село – “Овчарка”, “Шопи в кръчма” и др. Заедно с Иван Мърквичка, Антон Митов и Антоний Пайтровски участва в илюстрирането на първите издания на Вазовите романи “Под игото” (1894 г.) и “Нова земя” (1896 г.)[6].
От запазени писма на П. Бахметов до Ив. Шишманов[7] става ясно, че Обербауер се занимавал със снимки на исторически местности и здания, които според Бахметов “познавал като пръстите си”. Освен това сътрудничел на Illustriette zeitung и отлично владеел литографията, поради което щял да бъде полезен при издаването на книги “Отечество”[8]. Тъй като Обербауер имал точен план на София от римско време и много планове отнасящи се до исторически постройки, между които е и плана на Арбанаси, в друго едно свое писмо от същата тази 1905 година П. Бахметов моли Обербауер да бъде назначен във фотографското ателие на министерството[9]. От текста личи, че в качеството си на геодезист при кадастър – бюрото в София Обербауер имал възможност в течение на осем години (1890 – 1898 г.) да изучи развалините на древни римски постройки, заедно с крепостната стена от това време. Тъй като притежавал точен план на София от римско време и на база сравнение с други постройки от същия период, но от други страни, считал за възможно да нарисува реконструкция на Римска София. В писмото си Бахметов предлага на министъра Ив. Шишманов да обърне внимание на способностите на Обербауер в интерес на българските наука и изкуство. В този смисъл Бахметов предлага Обербауер да бъде назначен за завеждащ фотографско – артистичното ателие в министерството. В това ателие, според Бахметов, освен акварели биха могли да се изработват и художествени оформления за дружество “Отечество” с необходимите чертежи, които също така да бъдат цветно литографирани в стотици екземпляри.[10]
От запазения градски кадастър отпреди Освобождението, послужил за изработването на първия градоустройствен план на София, се вижда ясно обстановката, в която се е движил Обербауер[11]. Силно е бил застроен района на Баня Баши джамия и Буюк джамия, ясно се откроявала улица Търговска, т.е. чаршийската улица между Конака и банята. От северната страна на улицата се е намирал Чохаджийския хан, а срещу него – Безистена. Обособени са били и различните средища на оживена градска дейност – Житни пазар, Златарската чаршия, Говежди пазар, Новите хамбари и др[12].
След Освобождението старият турски Конак се оказва единствената сграда възможна да бъде приспособена за средище на новия Княз и администрация. Основната реконструкция е извършена от австрийският архитект Румпелмайер, който добавя западното крило (1879 – 1883 г.)[13], а през 1894 – 1895 година неговият сънародник архитект Грюнангер пристроява източното[14] – така се оформя изгледът на Двореца, познат ни днес. На рисунката на Обербауер освен Конака, изобразен откъм главния вход, на запад се вижда и Челеби джамия, която днес не съществува[15]. Изгледът към Конака на рисунката е откъм настоящия площад и “Градините на Обединените нации” зад него. Показана е и част от градината пред Конака, където сега се намира площад “Александър Батенберг”. На картината липсва и купола над главния вход. Конакът, както е изобразен от Обербауер е отпреди преустройството и прибавянето на западното крило, т.е. преди 1883 година. Вижда се също така и намиралата се на мястото на крилото улица, както и споменатата вече джамия, намираща се приблизително на днешната улица “Московска”.
За разлика от Челеби джамия, Буюк джамия е запазена и досега.Строителството и започва по времето на султан Мехмед ІІ (1451-1487г.) и завършва през 1494 година[16]. Днес в нея се помещава Археологическия музей, а в непосредствена близост са Президентството и Партийния дом. Допълнително са пристроени канцеларии и административни помещения. Избраният от Обербауер ъгъл е не откъм главния вход (откъм днешния площад “Независимост”), а на фона на Витоша. Ясно се вижда гъстата и хаотична застройка от жилища на мястото на площада и сградите около него.
Главната чаршийска улица на София още преди Освобождението се оформя между Конака и Баня баши джамия – това е тъй наречената по-късно улица “Търговска”[17]. В дъното и, на рисунката на Обербауер, се вижда Баня баши джамия, в ляво е Безистена, а в дясно – руините на Чохаджийския хан (разрушен през 1887 г.)[18]. Следователно рисунката е правена горе-долу по това време. Днес на мястото на хана се издига сградата на ЦУМ. Чохаджийският хан е рисуван от художника и като самостоятелен обект.
Занаятчийският квартал на стара София е бил обособен около църквата “Света Петка Самарджийска”, която е и била патрон на един от еснафите, днес – подлеза и околностите на ЦУМ. Златарската чаршия, рисувана отделно от Обербауер, се е намирала приблизително на мястото на западната фасада на ЦУМ. Недалеч е бил и Житния пазар, също обект на самостоятелна картина (1887г.)[19]. Бил е разположен близо до банятя, на ъгъла на сегашните улици “Искър” и “Веслец”. На рисунката, на пресечката им се вижда къща – днес там е трамвайната спирка. В същия този занаятчийски квартал се е намирал и Сливнишкия пазар, изобразен от Обербауер в картината му “Улица със Сливнишкия пазар” – сега това е булевард Тодор Александров.
Обербауер рисува и Баня баши джамия, която е запазена и функционира и днес. Строена от големия турски архитект Мимар Синан през 1576 г. тя е била част от цял комплекс от сгради – джамия, кервансарай и баня[20]. Запазена е само джамията. Малко неща са се променили тук от времето на Обербауер и неговата “Пазар пред Баня баши джамия”. И днес около джамията са разположени пазарски сергии и кипи търговска дейност. Само стоките са различни – днес се редуват евтини дрешки, картини на улични художници, дрънкулки, книги и занаятчийски накити – всичко оформящо облика на типичен ориенталски базар, с неговата крещяща пищност и кичозност.
На картината на Обербауер “Старата църква Свети Георги” (Ротондата) тя е запазена – вижда се покрития перистилен притвор, като над входа е стоял образа на светеца. Днес храма се намира във вътрешния двор между хотел “Шератон” и Министерството на образованието.Сега от перистила са останали само основите и е поставено допълнително покритие. Запазена е само централната част на храма с главния купол.
Важна артерия за влизане в София откъм Самоков била т.нар. “Самоковска улица”[21]. Това е днешната улица “Граф Игнатиев”. Тя е пресичала Перловската река и стигала до мястото на площад “Славейков”. На “Самоковската улица”, в тогавашната Имарет махала, е бил изграден комплекс от сгради, типични за ислямската архитектура – кервансарай, баня, медресе и джамия. През 1528 г. Синан построява Имарет джамия[22], наричана още Черната джамия, която е единственото останало свидетелство от споменатия комплекс. В периода 1901 – 1903 г. тя е преустроена от архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов[23] в православния храм “Свети Седмочисленици”, една от най-популярните църкви в София днес. Обербауер я изобразява преди преустройството, още докато е джамия. Рисунката му е от 1893 г.
В края на 19 в. и началото на 20 в. Перловската река е била в покрайнините на София. Там където я пресичала “Самоковската улица” се е издигал т.нар. Самоковски мост[24], на чието място днес е моста на улица “Граф Игнатиев”, недалеч от строителния техникум “Христо Ботев” и стадион “Васил Левски”. Това място навремето служело за екзекуции, днес е почти в центъра на града и е едно от най-оживените и натоварени кръстовища. Моста от рисунката на Обербауер (1894 г.) е каменен със стрелковидна ислямска арка, а реката се разлива свободно. Сега тя е стегната в бетонно корито, чиито склонове са гъсто обрасли с дървета и храсти. Бетонния мост е дъговиден с каменна облицовка и перила, а в четирите му края се издигат скулптрирани човешки фигури.
Й. Обербауер умира в София на 14.04.1926 г[25]. Работейки по кадастъра на София е заснемал обектите, които впоследствие претворявал в акварели и графики, чиито рисунък е толкова точен и прецизен, че може да се използва при реставрационна дейност. Днес в музея за история на София се съхраняват над 60 рисунки на Обербауер[26], някои от които са единствен документ за историята и развитието на столицата ни.
Местата на обектите рисувани от Обербауер върху сравнителния план на град София:
2. Конака с Челеби джамия
3. Буюк джамия
4. ул. “Търговска” с Безистена
5. Чохаджийския хан
6. Златарската чаршия
8. Житния пазар
10. Баня баши джамия
11. църквата “Свети Георги” (Ротондата)
12. Имарет джамия (Черната джамия)
13. Самоковския мост
[1]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002, Архитектурно издателство [2]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [3]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр 4 [4]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002 , Архитектурно издателство [5]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998 г., стр 4 [6]Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Издателство на БАН, София 1987 г. [7]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 283 [8]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 283 [9]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 284 [10]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 285 [11]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [12]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [13]Австрийски архитектурни влияния в София. Музей за история на София, сборник 1998 г. [14]Австрийски архитектурни влияния в София. Музей за история на София, сборник 1998 г. [15]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 5 [16]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 6 [17]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [18]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [19]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [20]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 8 [21]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [22]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [23]Австрийски архитектурни влияния вСофия. Музей за история на София, сборник 1998 г. [24]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [25]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002, Архитектурно издателство [26]Енциклопедия на изобразителните изкусва в България. Издателство на БАН, София, 1987 г.
[1]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002, Архитектурно издателство [2]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [3]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр 4 [4]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002 , Архитектурно издателство [5]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998 г., стр 4 [6]Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Издателство на БАН, София 1987 г. [7]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 283 [8]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 283 [9]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 284 [10]Живка Въжарова. Руските учени и българските старини. Издателство на БАН, София 1960 г., стр. 285 [11]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [12]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 4 [13]Австрийски архитектурни влияния в София. Музей за история на София, сборник 1998 г. [14]Австрийски архитектурни влияния в София. Музей за история на София, сборник 1998 г. [15]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 5 [16]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 6 [17]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [18]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [19]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 7 [20]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 8 [21]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [22]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [23]Австрийски архитектурни влияния вСофия. Музей за история на София, сборник 1998 г. [24]Л. Димитров. Сп. АМС Аспекти, кн. 4, 1998, стр. 9 [25]Хр. Ганчев, Гр. Дойчинов, Ивана Стоянова. България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918. София 2002, Архитектурно издателство [26]Енциклопедия на изобразителните изкусва в България. Издателство на БАН, София, 1987 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
